Psalms 108

Началнику на хора. Псалом Давидов.

1 Б оже на моята хвала! недей премълчава,

2 ^a защото против мене са се отворили нечестиви уста и уста коварни; говорят ми с лъжлив език;

3 отвсякъде ме окръжават с нечестиви думи, без причина се въоръжават против мене;

4 ^b за моята любов те враждуват против мене, аз пък се моля;

5 ^c връщат ми зло за добро, омраза – за любов.

6 ^d Постави над него нечестивеца, и дяволът да застане нему отдясно.

7 Кога се съди, да излезе виновен, и молитвата му да бъде за грях;

8 ^e дните му да бъдат кратки, и неговото достойнство друг да вземе;

9 ^f децата му да бъдат сираци, а жена му – вдовица;

10 ^g децата му да се скитат и да станат просяци, и да просят хляб извън своите развалини;

11 ^h заемодавец да заграби всичко, що има, и чужди да разграбят труда му;

12 да няма кой да го пожалее, да няма кой да се смили над сираците му;

13 ⁱ потомството му да загине, и да се изличи името им в следващия род;

14 ^j да бъде споменато пред Господа беззаконието на бащите му, и грехът на майка му да не бъде изличен;

15 ^k винаги да бъдат те пред очите на Господа, и Той да изтреби спомена им на земята;

16 ^l задето не е помислил да стори милост, а е преследвал бедния и сиромаха и съкрушения по сърце човек, за да го умъртви;

17 ^m обикна проклятието, – то и ще падне върху него; не пожела благословението, – то и ще се отдалечи от него;

18 да се облече с проклятие като с дреха, и да влезе то в неговата вътрешност като вода, и като дървено масло – в неговите кости;

19 да му бъде то като дреха, с която се облича, и като пояс, с който винаги се опасва.

20 Такава е отплатата от Господа на враговете ми и на ония, които говорят зло против душата ми.

21 А мене, Господи, Господи, защити заради Твоето име, защото е блага милостта Ти; спаси ме,

22 защото съм беден и сиромах, и сърцето е наранено в мене.

23 ⁿ Аз чезна като преклонна сянка; гонят ме като скакалец.

24 Коленете ми изнемощяха от пост, и тялото ми се лиши от тлъстина.

25 ^o Станах им за присмех; които ме виждат, клатят главите (си) .

26 Помогни ми, Господи, Боже мой, спаси ме по Твоята милост,

27 ^p да познаят, че това е Твоята ръка и че Ти, Господи, си сторил това.

28 ^q Те проклинат, Ти пък благослови; те въстават, но да бъдат посрамени, а Твоят раб да се зарадва.

29 Да се облекат с безчестие моите противници и като с дреха да се покрият със своя срам.

30 ^r И аз с уста високо ще славя Господа и сред множеството ще го прославям,

31 ^s защото Той стои отдясно на бедния, за да го спаси от ония, които съдят душата му.